НАСЛЕДНИЦИ НА ЗАНАЯТИ
(из историята на ПГ „Димитраки Хаджитошин”-Враца)
Враца е известен търговско-занаятчийски център още от средновековието и като
такъв не прекъсва развитието си до Освобождението и след това. През втората половина на XIX век в града има около 600 занаятчийски работилници, в които се упражняват над 20 вида занаяти. По-известни от тях са табашки, бояджийски, терзийски, чохаджийски, фучеджийски, дюлгерски и др. Враца и Врачанска област имат най-развитото бубарство и копринарство през целия XVIII и XIX в. Градът и районът са произвеждали пашкули и сурова коприна, които са продавани както в Османската империя, така и изнасяни в Русия, Италия, Австро-Унгария, Румъния и др.
Тази вековна традиция налага създаването на училище, подготвящо специалисти в
областта на копринения текстил.
На 12.11.1903 г. се открива Копринено-тъкачна работилница за обучение на лица
с основно образование в помещение на Опитната станция по бубарство – Враца.
Поради късното развитие на родната текстилна промишленост училището среща
трудности за намиране на преподаватели. Първите специалисти са от чужбина – италианецът Август Равац, Чеков и др. Първият български майстор е Тодор Въжаров. Назначени са и учители. Първите ученици са само девойки, а обучението е преди всичко практическо.
През 1909 година обучението се разширява с изучаване на бродерия.
Три години по-късно в подготовката се въвежда шев на вратовръзки. Работилницата
се преименува в Копринено-тъкачно училище.
В 1913 година училището е опожарено и изгаря голяма част от архива. Това не
прекъсва учебните занятия и те се провеждат в сградата на „Подбалкански”, до Турската баня. На учениците се заплаща ежемесечно надница в размер на 0.90 до 1.30 лева. През следващата година се организира първата изложба на предмети, изработени от тях.
Ръководен орган е майсторският съвет, оглавяван от директора П. Неделев.
По време на войните са затруднени материалнотехническото снабдяване, приема на
ученици, привличане на квалифицирани майстори и редовни учители. Въпреки всичко, занятията не прекъсват. Изучават се сплиткознание, тъкаческа технология, патрониране, бояджийска технология с хармония на цветовете, бродерия и вратовръзки, калкулация и книговодство, професионална хигиена, практика по тъкачество и бояджийство. Организира се първата учебна екскурзия до Габрово.
Десет години по-късно, през 1924 се разкрива обучение за дамско шивачество и
училището се преименува в Държавно стопанско тъкачно училище с два отдела: стопански за шивачи, и текстилен за предачи и тъкачи. Същата година за директор е назначена учителката от стопанския отдел Райна Рахнева. Училището се отделя от Бубарската станция и започва ремонт на изгорялата сграда. Занятия се провеждат и в училище „Козма Тричков” и „Мендресето”.
След 1926 година са въведени първите общообразователни дисциплини – български
език, химия и физкултура. Курсът става двугодишен. Директор е Пенка Николова.
На 20.Х.1928г. Софийската търговско-индустриална камара открива във Враца
Допълнително зананятчийско училище с основна задача:
„ Да се даде на занятчийската младеж – чираци и калфи от двата пола по-широки
теоретически и практически познания по професия, както и да ги възпита и подготви за живота.”
Обучението се провежда от 19 до 22 часа. Два фонда подпомагат „Бедни ученици” и
осигуряват „Вечерни закуски”.
Изучават се следните занаяти: шивачи, машиноплетачи, железари, столари, обущари,
бръснаро-фризьори и грънчари в сградата на Иванчо Младенов. Курсовете са двегодишни и се организират по степени (чираци и калфи), а не по занаяти. Това става няколко години покъсно, когато приемът и обучението е по занаят /10 на брой, между които шивачество и фризьорство/.
От 1941/1942 учебна година патрон на училището става Димитър Савов, а то се
премества в нова сграда. То е едно от всичките 6 за България такива училища. Съществува до 1948 г.
От летописната книга се вижда, че в Държавното стопанско тъкачно училище са
назначавани редовни, нередовни, волнонаемни учители, стажанти и лектори.
През 1933г. училището взима участие в изложба на всички професионални училища
с изработени предмети в София, а след 2 години получава специална грамота за изложба в Брюксел, като сведението гласи:
„За изложбата в Брюксел се изпрати една копринена блуза с българска бродерия и
национален костюм в умален вид от носията в областта Враца”.
Училищните фондове са „Пособия и помагала”, „ Бедни ученици” и „Екскурзии”.
През месец септември 1936г. училището участва със свои предмети в юбилейната
изложба по случай 50 години професионално образование, организирана в Русе. Директорката Пенка Николова е наградена с дамски кръст за граждански заслуги ІІІ степен.
Провеждат се майсторски изпити по горни дрехи и тъкачество на завършилите
образованието си.
Анкета на Главна дирекция на статистиката по това време посочва 416 занаятчийски работилници във Враца с най-развити занаяти кроячество на мъжки дрехи, обущарство, готварство, бръснаро-фризьорство и столарство.
Раждането на престолонаследника Симеон прекъсва занятията на 16, 17, 18 и 19
април.
В училището съществува практика да се обръща специално внимание на бедните ученици и така през учебната 1937/1938 г. 10 от тях са изпратени на летуване в колония Леденика.
През 1939 г., когато учениците са над 350, е организирана забава в чест на бедните
войници от Врачанския гарнизон, като средствата от нея и тези, събрани от учители и ученици, към това прибавени 30 чифта бельо са дадени на тези войници.
Съгласно новия правилник през учебната 1941/1942г. се въвеждат поправителни
изпити за завършен курс.
Същата година е одобрено място за построяване на училищна сграда – квартал 105,
като Министерството на търговията промишлеността и труда обещава 300 лева на община Враца, която се съгласява да отпусне още територия и в крайна сметка тя е замислена като 6 500 м2 площ.
На следващата година през месец април, със заповед на Министерството,
директорката е командирована на специализация в Германия, посещавайки Берлин, Мюнхен и Виена в продължение на 3 месеца.
Когато курсът на обучение става тригодишен, на учениците се признава средно
образование. Започва строеж на ново фабрично помещение.
В годините на войната има няколко прекъсвания поради бомбардировките над Враца, настаняване на руски войски или на болнични заведения.
Наред с основните отдели продължава да съществува отдел домакинство и
готварство, после обществено хранене до 01.04.1965г. От тази дата със заповед на МНП и МВТ се обособява Професионално-техническо училище по обществено хранене на подчинение на Министерството на вътрешната търговия.
През 1945 година се открива шестокласна текстилна гимназия към училището, която
прераства в пълна на следващата година.
От учебната 1946/1947 година със заповед на Министерството на индустрията и
занаятите тъкачният отдел се отделя от стопанския и се оформят 2 училища:
– Средно текстилно тъкачно училище към Областната стопанска камара и – Девическа професионална гимназия.
Дългогодишен директор, на тази гимназия, с кратки прекъсвания от 1924 до 1954г. е
Райна Рахнева. Основните отдели са три: мъжко и дамско облекло и обществено хранене
От 1956г. се нарича Промишлено училище. Същата година на почивка са
изпратени 3 ученички в ГДР; 2 в Унгария; 6 на Варна и 2 в Котел.
Ежегодно се провеждат модни ревюта, работи кръжок по бродерия.
В Промишленото училище продължават да се приемат ученици по специалностите
мъжко, дамско облекло, както и за задочен курс. Таванските помещения са пригодени за общежитие на повече от 50 ученика. В следващите години има прием за технология на дамско и моделиране и конструиране на мъжко облекло с 4 годишен курс на обучение. То продължава да се провежда в сградата на училище „Козма Тричков”.
От 1972/1973 учебна година училището се нарича СПТУ по облекло към Министерството на вътрешната търговия. До своето закриване през 1980 г. тук се разкриват и паралелки по мебелно производство и електромонтьорство.
Другото – Средно текстилно тъкачно училище през 1952 г. се преобразува в Техникум по памучен текстил, който през 1955 г. се отделя от учебната фабрика с директор
Петрана Андреева и ще се нарича Техникум по текстил „Й. Лютибродски” от 1957 до 1990 г.
През 1960 година се разкрива промишлен отдел с двегодишен курс на обучение,
който се помещава в училище „Козма Тричков”.
От учебната 1963/1964 година подготовката се разширява с обучение по апретура и
багрене. Броят на учениците е 740. От следващата учебна година се минава на кабинетна система.
За участие в Петия национален преглед на ТНТМ Техникумът е обявен за
републикански първенец и получава награда от 1.600 лева (1968/1969 уч.г.).
На следващата година училището е наградено с „Народен орден на труда“-златен. Започва строеж на нова учебна сграда. Обзаведена е фотолаборатория. От 1973 година се разкриват паралелки СПТУ.
Учебните занятия започват в новопостроената сграда през учебната 1974/1975 г. (тържественото откриване е на 06.ХІ).
През следващия период подготовката на кадри се разширява с обучение по
плетачество и на десенатори.
От 1976 до 1993 г директор е Татяна Сандулова., когато е заместена от Юлия Атанасова.
Техникумът е удостоен с орден „Кирил и Методий“ първа степ – 1979 г.
В резултат на упоритата работа на кръжока по етнография с ръководител Васил Харизанов през учебната 1984/1985г – месец февруари е открита първата част от музейната експозиция „История на текстила”.
Първите персонални компютри влизат в обучението през 1986 г.
От учебната 1991/1992 г. за първи път се приемат ученици след 7 клас в
специалността Моделиране и конструиране на облеклото с интензивно изучаване на чужд език и приемни изпити по математика и изобразително изкуство.
Специализиран кабинет по чуждоезиково обучение функционира от учебната 1996/1997 г.
90-те години са едни от най-успешните за Техникума – най-голям прием, най-много
специалности: Моделиране и конструиране на облеклото след 7 и 8 клас; Художествено оформление на текстилни площни изделия; Технология на тъкачеството; Технология на предачеството; Технология на апретурата, багренето и печатането, Технология на облеклото; Компютърно проектиране на текстилни площни изделия; Машини и съоръжения в леката промишленост; Оператор в предачно производство; Оператор в тъкачно производство; Оператор в плетачно производство; Оператор в апретурно и багрилно производство; Оператор в шевно производство. Създават се уникални колекцииот удобни мъжки, дамски, детски всекидневни и спортни облекла.
Традицията за участие в модни ревюта се запазва още от 20-те години, като те са или
съвместни с други институции или самостоятелни.
Този изключително силен период на наследените професии и традиции дава и най-
доброто признание за училището чрез многобройните призови места и награди от различни местни, регионални, национални и международни конкурси и състезания.
От 20.03.2000г. в гр. Шумен се провежда първият национален ученически конкурс “Мода и време”. В него участват над 100 представители от 13 специализирани училища по текстил и облекло от страната. Всеки отбор по регламент се състезава в три категории: с пет модела за колекция “Младежка мода”, с три модела за колекция “Авангардна мода” и проекти за младежко облекло.
Колекцията “Младежка мода” спечели първото място като впечатли всички с
оригинални идеи, при които панталоните и полите имат възможност да се скъсяват, а якетата да стават елеци.
Колекцията “Авангардна мода” също спечели първото място в своята категория.
Моделите привлякоха вниманието на жури и публика, защото с традиционни материали, бяха пресъздадени футористични идеи.
В третия раздел призовото място също спечели нашия ученик Боян Минев с
проектите си за младежка мода.
Извън регламента Пламен Иванов беше награден за най-добър манекеннепрофесионалист.
„През есента на 2000 г. в нашето училище дойде предложение от унгарския град Ниегерхаза за участие в международното изложение Schoolexpo-2000.
Удаваше ни се възможност да представим нашите умения и възможности извън пределите на страната във форум, организиран под егидата на католическата църква и комисията за младежта на Съвета на Европа.
Основната цел бе сближаването с други млади хора в училищна възраст и
осъществяване на контакти с чуждестранни партньори за участие в съвместни проекти. За мото бяха избрани думите на Негово Светейшество Папа Йоан Павел II:
,,Нека не търсим това което ни разделя, а това което ни свързва„.
Своите заявки за участие направихме в почти всички категории. На импровизирания
базар ние успяхме да изложим произведени от нас артикули, които са свързани с конкретната професионална подготовка на нашите ученици. Балет ,,Magic“ с художествен ръководител Драгомир Дамянов и хореограф Виктория Николаева събра овациите на публиката и журито и заслужено получи специална награда и право да участва в гала-концерт на звездите.
Въпреки езиковите бариери наш ученик взе участие в сформирания младежки Европейски парламент и изнесе кратък доклад за проблемите на младежите у нас, които се оказаха същите и при представителите на другите държави. Уморени, но и доволни, че на 1200 километра от Враца вече познаваха нас, училището ни, родния град, нашата Родина, ние се прибрахме с чувство за изпълнен дълг.”
От 2003 година Техникумът се нарича Професионална гимназия по текстил и
дизайн. През същата година се реализира проект „Северозападен текстил”. Дейностите са съсредоточени в Северозападен район – Враца и Монтана и целят намаляване равнището на безработица, запазване на съществуващата заетост и насърчаване на предприемачеството в приоритетните отрасли, посочените в проект BG 0004.03 “Професионално обучение”. Конкретната му насоченост включва обучение на 230 безработни и преквалификация на 65 заети в отрасъла по 10 професии и специалности от текстилната и шевната промишленост, намаляване относителния дял на рисковите групи на пазара на труда и увеличаване броя на предприемчивите, които ще започнат собствен бизнес.
През есента на 2003 г. в Пловдив се учреди Национална камара за мода на Република България като един от учредителите бе Професионална гимназия по текстил и дизайн-Враца.
От тогава всяка година традиционно се обявяват конкурси за млади стилисти и дизайнери (от 15 до 35 години) в които винаги във финалният – ІІІ-ти кръг на конкурса е има участници от училището. При І-во издание на конкурса, чиито финален кръг се състои през месец юли на 2004г. Нашите представители Камелия Велкова – ученичка от 10 клас, Росен Найденов- преподавател по Проектиране и художествено оформяне на облеклото и Композиция на текстилната рисунка заемат призови места: Камелия Велкова- І-во място, Росен Найденов – ІІро място.
През 2005 г., при ІІ-ро издание на конкурса, ученикът Евгени Петков завоюва ІІ-ро
място и специалната награда- едноседмично обучение в Париж при известният стилист Жан Пол Готие, което се оказа много полезно за неговата бъдеща кариера, тъй като той в момента е едно от все по-успешно налагащите се имена в модния бранш, особено след ІІ-ро място през 2007 г. с колекцията му за висша мода. Композиция на текстилната рисунка заеха призови места: Камелия Велкова- І-во място, Росен Найденов – ІІ-ро място.
През 2005 г. при ІІ-ро издание на конкурса Ученикът Евгени Петков завоюва ІІ-ро
място и специалната награда- едноседмично обучение в Париж при известният стилист Жан Пол Готие. В момента той е едно от все по-успешно налагащите се имена в модния бранш.
На международното изложение Eco Chik в Женева през 2010 г. Като единствен
представител от България Евгени представи рокля, вдъхновена от българския фолклор, която обра възхищението на посетителите.
През 2007 година за ІV-ти пореден път Съвета по моден дизайн на Националната
камара за мода на Република България, списание за моден дизайн “СТУДИО НАДИН СТАЙЛ” с подкрепата на българските и европейски институции, обяви конкурс за млади стилисти и дизайнери Euro Fashion Rise 2007. За първи път конкурса бе обявен като международен с участието на млади дизайнери от Албания и Румъния. За участие в раздел “Текстилен дизайн” бяха изпратени проектите на десени на 3 ученика, които трябваше да подготвят по 5 проекта, а за участие в разделите: “Спортно-елегантна мода за млади хора” и “Вечерна мода” модните скици на 6 ученика, отново с по 5 проекта за облекла. Всички те взеха участие в заключителните ревю-спектакли на финалистите с готовите си модели пред кафето на Гранд хотел “София”.
Класираната на ІІ-ро място в Регионален конкурс “Колекция младежко облекло за
свободното време”, Видин 2008 г., бе представена на ревю – спектакъла “Ученическото облекло – вчера, днес и утре”, София 2008г.
Участието в Националния конкурс по дизайн – Пловдив през същата година донесе
нови призови места в направления „Моден дизайн” и „Иновационен дизайн”.
Със Заповед № РД 14-366 от 24.07.2008г. на МОН Професионална гимназия по
текстил и дизайн се обединява с Професионална гимназия по химични технологии “Мария Кюри” в Професионална гимназия по лека промишленост и услуги.
Продължава участието на ученици и учители в национални конкурси и състезания
през трите години на своето съществуване:
Панорама на професионалното образование, Велико Търново;
Национален конкурс- ревю “Униформата на моето училище”, Русе;
Пети международен конкурс за детска рисунка “Слънчевите руни в българските носии и тъкани”, Силистра;
Регионален конкурс- “Съвременно младежко облекло с елементи от фолклорните райони на България”, Монтана;
Национално състезание по информационни технологии „XXІ век – иновационни технологии в българското образование”, Монтана;
Национален конкурс за фризьори, организиран от Christian of Roma Group,
Пловдив.
Получените отличия са заслужени:
Почетното отличие “Неофит Рилски” на Министерство на образованието и науката;
“Учител на годината – 2009” в ХІІ-ти национален конкурс на СБУ – направление “Професионално образование”;
“Учител на годината – 2010” в І-ви областен конкурс на СНЦ “Дом на науката и техниката” – Враца за учител с най-значим принос в подготовката на ученици, изявени в науката и техниката;
“Учител на годината” и “Ученик на годината” в системата на професионалното образование – Награда на Кмета на Община Враца в
системата на народната просвета, 2011г.;
Със Заповед № РД 1461 от 18.07.2011г. на МОМН Професионална гимназия по лека
промишленост и услуги “Мито Орозов” и Професионална гимназия по строителство и архитектура са обединени в Професионална гимназия „Димитраки Хаджитошин”.
Професионална гимназия по строителство и архитектура започва своята история като Държавно средно техническо училище, създадено със Заповед № 7444 от 7 юни 1943 г. на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
През първата учебна година се обучават 160 ученици в 4 паралелки и 2 специалности – Строителен отдел и Земемерски отдел. Всички приети са положили конкурсни изпити по 4 предмета.
Бомбардировките над града в началото на 1944 г. разрушават сградата му и учебните занятия са провеждани в съседни на Враца села.
С предложение на Педагогическия съвет от 1945 г. училището приема името: Г. С. Раковски. От 1957 до 1962г. поради държавна недалновидност за 5 години се прекратява съществуването на строителните техникуми в страната. През 1962г. учебната дейност на Техникум по строителство и архитектура е възобновена с 3 паралелки след осми клас: две със специалност „Строителство и архитектура“ и една – „Геодезия и картография“.
През месец септември 1975 година по решение на Министерството на строителството и архитектурата се обединяват ТСА, „Г.С. Раковски“ и СПТУ по строителство „Кольо Фичето“.
В периода 1979 – 1992г. техникумът е преместен и учебните занятия се провеждат
извън града в Ученическия комплекс. През 1984г. в обучението се въвеждат първите персонални компютри, за да се стигне до компютърното проектиране през 2002г. От 1992г. училището се завръща в своята сграда на бул. „Мито Орозов“ №59.
За кратко време обединената гимназия “Димитраки Хаджитошин” получи нови
отличия:
“Учител на годината – 2011” във ІІ-ри областен конкурс на СНЦ “Дом на науката и техниката” – Враца за учител с най-значим принос в подготовката на ученици, изявени в науката и техниката – II-ро и III-то място;
“Учител на годината – 2012” във ІІ-ри областен конкурс на СНЦ “Дом на науката и техниката” – Враца за учител с най-значим принос в подготовката на ученици, изявени в науката и техниката – I-во и II-ро място;
Почетното отличие “Неофит Рилски” на Министерство на образованието и науката.
Специална награда на Председателя на Синдиката на българските учители ХV национален конкурс на СБУ “Учител на годината – 2012”.
В днешния ден, редица обективни обстоятелства доведоха до минимум професиите в
гимназията, от всяко училище остана по една – технология на тъкачеството, фризьорство и строителство и архитектура.
На 12.11.2013 г. се навършиха 110 години от началото на Първото в страната
памуко-текстилно училище. Трябва да се надяваме, че добрите традиции няма да бъдат забравени, че занаятите ще продължяват своя живот и най-вече, че ще има кой да ги упражнява.
Използвани източници: 1. Йоцов, Д., Културно – политическа история на Враца, 1943 г. 2. Харизанов, В., Учебното дело във Враца (1600 – 1990г.), Враца, 2004 3. Териториална дирекция “Държавен архив“ – Враца:
– Фонд 25К, оп.№ 1, а.е.1;
– Фонд 192К, оп.№ 1, а.е.6;
– Фонд 352К, оп.№ 1, а.е.3; – Фонд 218, оп.№ 6, а.е. 12; – Фонд 613, оп.№ 2, а.е. 31